В отговор на статия в „Култура.БГ“ на Слава Янакиева
Майсторов, Мирянов и „дегенеративното изкуство“
Свободата на един зрител да изрази своята гледна точка и позиция, спрямо това което вижда, възприема и чувства е равна на свободата на артиста да изразява себе си в среда без забрани.
Майсторов – антисистемен класик?
През април 2021 г. в галерия „Средец“ е открита изложба с наименование „Антисистемната нормалност“, представяща художници в изолация през 70-те и 80-те години на XX век.
Ето някои от представените автори:
Славка Денева – неуспяла да завърши художествената академия, дипломната й работа е отхвърлена, заради противоречие с принципите на социализма.
Генко Генков – животът на художника преминава в системен сблъсък с комунистическия режим. Въпреки, че е затварян в лагера Белене и лудница, той остава непречупен до края на твореския си път.
Николай Николов – Зиков – в края на 70-те години Зиков скандализира с цикъл картини, противоречащи на каноните на социалистическия реализъм. Принуден е да се откаже от живописта за десетилетия. Тоталитарната власт отхвърля работите му, повлияни от сюрреализма и обявява някои от тях за фашистки.
Между тези автори като антисистемен класик е включен и Николай Майсторов. Присъствието му е мотивирано с факта, че е илюстрирал самиздателското списание – алманах за експериментална поезия „Мост“ през 1989 г.
Истината обаче е различна. Илюстрираният от Майсторов трети брой на списанието, за което се твърди, че е издадено през 1989 г., всъщност е издадено една година след промените – в края на 1990 г. и е отпечатано в базата на Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий с цена 2 лв. (Може да се изтегли оттук)
Преди падането на режима, печатът и разпространението на списание „Мост“ са апокрифни. Макар илюстрациите на Майсторов да са прекрасни, то в никакъв случай не може да се каже, че това е основание да бъде считан за антисистемен автор, репресиран или в изолация. Малцина са тези, които противопоставят творчеството и свободното си мислене срещу режима. След завършване на художествената академия през 1969 г., „антисистемният“ Николай Майсторов печели конкурси и е преподавател в учебни заведения, включително в университета по архитектура. По онова време това е можело да се случи, само ако си считан за благонадежден. Дори през 80-те години, Майсторов е избран да бъде един от петимата българи, представлявали социалистическа България в културната олимпиада в Сеул…