Мераци с байраци.
Местни избори 2019 г.
Липсата на обединение около реална алтернатива на управлението на Йорданка Фандъкова не дава на софиянци поне на този етап достатъчно основание да гласуват за нещо ново, смислено и значимо. Като че ли управлението на столицата е обречено да бъде в прегръдката на партия ГЕРБ, независимо от безбройните скандали, обвинения в корупция, обществени поръчки за ремонти, чиито безкрайни срокове и ниско качество е пред очите на всички.
Борис Бонев – след няколко години систематично присъствие в обективите на медиите и участие в решаването на различни проблеми, я с правенето на табелки в метрото, я със запазването на трамвайно трасе или с идея за пускане на нощен градски транспорт, младежът се впусна в кметската надпревара с 300 страници намерения под мишница.
Натрапчивото и войнствено, неизменно присъствие във всички медийно отразени протестни действия и обществени обсъждания, изградиха образа на организацията Спаси София с ореола на независима, политически необвързана организация. Организация, присвоила си правото смело да говори от името на всички граждани, против дългогодишното управление на Фандъкова и партията ГЕРБ.
Всеки обаче, дръзнал да отправи критика или най-малкото да си позволи да води равнопоставен диалог по един или друг казус в повечето случаи е бил не само обругаван от Спаси София чрез инструментите, предлагани от социалните мрежи за това, превръщан в подкупен, купен, съмнителен, неавтентичен или направо глупак. Агресията, излъчваща се от цялостното поведение от на пръв поглед симпатичните и образовани млади хора в ядрото на Спаси София е до такава степен деструктивна и егоцентрична, че за правилни и единствено верни се считат само техните възгледи и инициативи за промяна на града. Липсва способността за водене на диалог, водещ до сближаване на гледни точки между различни практически близки до тях организации или политически партии. Новата алтернатива в лицето на Борис Бонев предлага една утопична концепция – един нов примамлив свят за столичани, решаващ всичките им проблеми. Тяхната платформа – сбор от решения, прилагани в различни краища на света, богато илюстрирано, изложено в рамките на 300 страници, навлиза в безсмислени детайли на практически неосъществими идеи, напомнящи курсов проект. За съжаление тези млади хора, овладели до съвършенство инструментите за привличане на внимание чрез протести и разпространение на картинки в социалните мрежи, които да предизвикват спонтанни одобрения у софиянци, в крайна сметка не са в състояние чрез своя кандидат за кмет да достигнат до критична маса и спечелването на тези избори. Защо?
Защото – да събереш 30000 последователи в социална мрежа в никакъв случай не вещае успех. Защото в стремежа си да се определиш като велик реформатор, заявявайки, че ще уволниш половината администрация на София, най-малкото може да те определи като глупак. Тъй като администрацията, техните семейства и приятели, които наистина са значима сила и задължително участват в изборите ще гласуват против теб, независимо от всичко. Още повече, че това е практически неосъществима заявка в рамките на един управленски мандат, тъй като подобна реформа трябва да е достатъчно плавна във времето. В противен случай тези намерения за съкращаване наполовина на администрацията ще генерират безработица, която ще създаде невероятни проблеми в национален мащаб за управляващата партия. А същата управляваща партия ще направи всичко възможно подобна реформа да не се състои, именно заради тези лесно прогнозируеми последици. Няма да споменаваме идеите им за развитие на града по периферията, чрез създаване на инфраструктура и използването на тези нови територии като инструмент за обезщетение за хора, притежаващи земя в столицата, които от години плащат своите данъци, но не могат да използват собствеността си по начин, по който биха желали. Проблемът е, че цената на замята, която е в рамките на територията на града в момента е достатъчно висока, за да бъде разменяна. А в много от случаите собствеността на подобни имоти дори отдавна е изкупена и преминала през един или повече собственици и е част от нечии инвестиционни намерения, които едва ли могат да се съобразят с плановете на кандидат-градостроителите. Впрочем подобни идеи вече са се появявали и от други посоки, но остава да виси със страшна сила въпросът за финансирането на подобни намерения. При положение, че все още има квартали на София, в които дори няма канализация, че съществуват квартали, в които инфраструктурата е на ниво кални улици, липсват детски градини и училища, то неизвестно е по какъв начин някой ще изгражда инфраструктура в аванс…
А за управлението на нашия град е нужно само едно – ново, добро законодателство, спазването му и последователност при взимането на решения в управлението на града.
Дясната, оцветено в зелено алтернатива на управляващата партия е толкова безсилна, че е в състояние да влезе в единение само по време на протестни действия. Но не и за излъчването на единна кандидатура, защитаваща този политически спектър. Кандидатите за кмет на София са достатъчно много, за да раздробят и без друго недостатъчния потенциал за спечелването на едни избори. Макар, че кандидатът за кмет на Да, България да е професионалист, който наистина би бил добър кмет на София според нашето скромно мнение, то той още преди издигането му е оплетен в мрежите на политически игри и явно появата му е напълно излишна. С изключение на това, че ще се наложи и вече го прави да влиза в безсмислени дискусии през социалните мрежи със Спаси София. Като председател на Българската Камара на архитектите в България и с биография на професионалист, доказал на практика своя творчески потенциал и административен капацитет, арх. Борислав Игнатов влезе също и в безсмислен, изпразнен от логическо съдържание конфликт към всичко, към което е заставал до този момент, в посока на създаването на ново законодателство. По незнайни политически причини към него бе привързано становището на Борис Милчев след съдебно решение, произтекло от намесата на Бойко Борисов за спирането на една законна 30-етажна сграда, превърнала се в крайъгълен камък и събирателен център на куцо, кьораво и сакато.
Пред строежа на сграда Златен Век се събираха здраво сплели ръце, уж дясно-мислещи хора от Да, България, техните приятели, украсени в червен и зелен цвят, разбира се няколкото човека от „Спаси София“, както и Мая Манолова – друг кандидат за управление на столицата. Едва ли има някой с политически амбиции, който да не се е наврял в казуса, отразяван от националните медии.
Общо взето Фандъкова се изплю в забърканата манджа от противниците на нейното управление, привика организаторите на протеста в среща с премиера Борисов и в крайна сметка иззе инициативата на всички, като изпрати изкуствено създадения казус по строежа на сграда Златен Век да се решава в съда.
Да не забравяме, че и г-жа Десислава Иванчева, очакваща съдебно решение на втора инстанция няма да пропусне повода да се кандидатира за кмет на София и по този начин да отклони част от гласовете на хора, които категорично биха гласували срещу всяка кандидатура на ГЕРБ.
Изхвърлената като вътрешнопартийна силна опозиционна фигура от БСП г-жа Мая Манолова като омбудсман доказа, че е човек и политик с несъмнени качества, от който с право се е страхувала Корнелия Нинова в процесите около овладяването на пълната власт в БСП. Като част от вътрешната опозиция в БСП, г-жа Манолова се превърна в силен обединител и защитник на всички възможни и невъзможни каузи на гражданите и от позицията си на омбудсман спечели невероятен рейтинг чрез искрената си и всеотдайна борба, свързана с проблеми, считани за неразрешими през последните години. Тя се зае с дълбоко неглижирани казуси и събуди симпатии дори и в дясно-мислещи хора, които участваха в оглавените от нея битки срещу управляващите. Според нас потенциалът на Мая Манолова е достатъчен, за да се превърне в емблематичен за управлението на столицата. За съжаление вътрешното разцепление на партията, от която излиза е толкова драматично, че на практика втората по сила опозиционна партия в България не може да се яви като реална алтернатива за управлението на страната. Впрочем партията е издигнала свой кандидат за кмет на София, чиято персона не намираме за необходимо да коментираме.
На този фон присъства и митичната фигура на Слави Трифонов, за чийто действия и намерения се гадае и е напълно излишно да му се приписва предполагаемо участие в местните избори по един или друг начин. Тръпнем в очакване на по-ясни категорични крачки и послания от страна на г-н Трифонов.
Кметския синдром „Младост“ завладява и „Дружба“?
Гражданите чакат новия облик на квартала и жилищата си, но кой и защо ги бави?
Квартал „Дружба“ е един от най-необлагородените до този момент квартали на София, чието развитие жителите му очакват от години, но то, уви, така и не се случва.
Вместо това напоследък се забелязват притеснители сигнали, че кметския синдром „Младост“ е на път да се случи и в „Дружба“. Неотдавнашните скандали в кметството на община Младост, които разтресоха страната, показаха че в общинските администрации има възможност за умишлено създаване на незаконни пречки пред инвеститорите, както и необосновано забавяне на строителна документация.
Става ясно, че такава политика е предприел и кметът на район „Искър“ – Ивайло Цеков, който явно демонстрира тенденциозно отношение към инвеститорите с именно тези прийоми, които са присъщи на всякакви други структури, но не и на общинска администрация.
По всичко изглежда, че строителството е новата „свещена крава“ за общинските служители, тъй като отрасълът бележи 4% ръст в България през 2018 година и остава основен двигател на нашата икономика с 16% дял от БВП на страната.
За всички е ясно, че строителството е изключително важен за икономиката ни сектор и неслучайно премиерът Борисов неведнъж е изразявал подкрепата си за строителния бизнес.
Но за съжаление тази подкрепа не се забелязва на всички институционални нива. Някои общински служители вместо да помислят как да подпомогнат развитието на отрасъла, което пряко ще повлияе и на жизнения стандарт на гражданите, по-скоро се съсредоточават върху тънки сметки как да извият ръцете на строителите с едни или други, уж „законни“ хватки.
Точно такава тенденция се забелязва и в община „Искър“, където съмнителните амбиции на кмета на района Ивайло Цеков стопират всякакви новаторски идеи за развитието на „Дружба“.
Въпросът е защо това се допуска и какви са подбудите за това? Възможно ли е тенденциозното забавяне на строителна документация и други хитри общински механизми за спиране на инвестициите да превърнат квартала в следващия, чийто кмет ще се окаже в новините с пачки в кашони и белязани пари?
Но по-важния въпрос е докога обществото ще търпи подобни кметове, добрали се до власт, да се разпореждат като чорбаджии с обществените въпроси и местният бизнес?
Павел Цанков