Малкия танк, шатото и Манолова

Живеем във време на политически популизъм. Пример за това е доскорошната кандидатка за кмет на последните избори Мая Манолова, която днес се готви за голямата борба и преминава на друг етап – политически проект, афиширан като граждански в борба за следващите парламентарни избори.
Във всеки политически проект има хора, които в определени моменти създават медиен шум, за да прокарат своите цели. Щафетата се предава и темите се сменят, в зависимост от конюктурата. И никак не е случайно издигането на кандидатурата за кмет на Манолова от протестер.

Протестер като Никола Вапцаров, участник в извоюването на кметското място на Десислава Иванчева в кв. Младост, а след това и неин заместник. Защото модата явно е такава, да си носен на гребена не на съзиданието, а на недоволството. И не е важно какво точно искаш и можеш да направиш, по-важно е срещу какво си и срещу кого си. Днес е модно да си еко, да си био и Вапцаров най-добре го знае. Не случайно повечето от фирмите му започват с еко… Защото е много еко да търгуваш с бронирани джипове и в същото време да крещиш с мегафон, че някой ти спира въздуха в Лозенец. Еко е да стоиш в презастроената София и да крещиш за презастроения Пирин, в който естествено имаш огромно четиризвездно Шато. И защо ли всичко това прилича на сцена от комедийния сериал Ало Ало, където има бронирана кола, има и Шато… Появява се и комунистка, разбира се, Мая Манолова, която се дегизира като обикновен защитник на гражданите, защото на службата й като омбудсман на нея са разчитали наистина хора в нужда. Нужда, която Мая използва днес за своите цели и по комунистически пропагандира за ново гражданско общество срещу мафия, която самата тя е обслужвала. И смешно или не, наведената досега чета на Мая Манолова се изправя срещу бизнеса, срещу институциите, срещу държавата, за да влезе в изборната борба челно.
Загърбила изцяло миналото си на политик, който от обвинител на протестиращи (по времето на правителството на Пламен Орешарски) се превръща в предводител на такива. И в това няма нищо странно, защото принципите са далеч от Мая. Обучена винаги да се бори, адвокатските й номера са добре дошли в политиката. Защото да защитаваш престъпници е просто въпрос на гледна точка, а и на изгода. Дали Мая Манолова е финансирана, както се твърди от човек като Васил Божков, няма никакво значение. Важното е че проекта й е факт и всички оттук нататък ще трябва да се съобразяват с нея. Това декларира тя и в своите изказвания, като намеква, че много мъже са се опитвали да я заплашват.
Задкулисните игри с бизнесмена Васил Божков прозират, колкото и да се дистанцира от въпроси, свързани с финансирането на нейните кампании, толкова все по-често си задаваме въпроса откъде се взеха парите за всички протести, които се завъртяха около нея. Кой й плащаше предизборните реклами като тениски, стикери, пи ари, шатри и въобще нескрития лукс, с който тя визуално присъстваше в изборите. Не беше ли тя човекът, който по време на протестите на Орешарски вбесяваше излезлите на улицата граждани с това, че били купени и обявяваше тарифи за възрастен човек, за семейство и т.н. Очевидно още тогава ефектът на протестите я е впечатлил и бързо е калкулирала следващите си политически ходове. Не беше ли тя човекът, който заедно с Кадиев се опитваха да разцепват БСП с идеята, че партията може да бъде овладяна отвътре и чии интереси обслужваха тогава. Според някои социалисти може би именно на българският гражданин, който в момента от Дубай говори за създаването на свой политически проект. Според тях именно това е причината, поради която Манолова и Кадиев са изхвърлени от партията. И какво се случва след това? Кадиев започва да се стреми пак чрез незнайно финансиране към политическо овладяване на столицата. Забравихме ли че и той беше кандидат за кмет, както и другарката Манолова. Очевидно е че днес щафетата се предаде на Манолова и се очаква политическият й проект да атакува душите на гласоподавателите в предстоящите избори.