Либенски, Брихтова – триумфът на стъклото
Либенски, Брихтова – триумфът на стъклото
Развитието на традициите в чешкото стъкло, преминало през много столетно наслагване, предпостави изкуството на стъклото в XX век да се превърне в ярко явление, прехвърлящо границите на автентичната национална култура. В най-високите си постижения изкуството на стъкло от Чехия се превърна в част от световната култура – основен център в разпространението на идеята за стъклото като материал за творчество.
В Чехия – царството на стъклото, всепризнатият художник проф. Станислав Либенски /1921-2002/ заема най-видно и достойно място.
В творчески тандем със съпругата си Ярослава Брихтова, създават в продължение на четири десетилетия едни от най-значимите и ярки постижения в скулптурата от стъкло. Те са и едни от най-изявените и значими художници в това “крехко” и непрекъснато обновяващо се изкуство. Световната критика отчита и оценява високо новаторското отношение на Либенски – Брихтова в използването на топеното стъкло в архитектурата, което повлиява и на скулптурата на 20 век. Изкуството им включва скулптури от интимно фигуративни до монументално абстрактни решения. Дали изобразяват или изследват взаимоотношенията между геометричните обеми, техните творби разкриват оптичните чудеса на стъклото – често зашеметяващи с изключителните взаимодействия между светлината, цвета, формата, обособяващи наситен знак в пространството.
“Моята рисунка за твоята пластика – твоята пластика в моята рисунка”.
Това е творческият девиз на Либенски-Брихтова. Съвместната им работа е перфектен пример за пълноценно творческо интегриране, позволяваща на всеки един поотделно да извърви своя самостоятелен творчески път. Работите на Брихтова са доминирани от търсенето и изследването на пластичните възможности на стъклото, използвайки и доразвивайки техниката на pate de verre /стъклена паста/.
Талантът на Либенски заблестява още в първите му самостоятелни работи, в които той насочва вниманието си към изящната гравюра и емайловата живопис. През 50те години, като преподавател в Художественото училище за стъкло в Нови Бор, той проектира, инспириран от чистите форми на Скандинавския дизайн брилянтни и съвършени като дизайн съдове и форми. Те се явяват като смела творческа реакция срещу тогавашният призив за фолклорна декорация в производството.
Постоянната съвместна работа на Либенски – Брихтова с архитекти и особено след успеха на Експо.58, прави скоро техните творби органичен елемент от пространството, а понякога и съществена част от нея (сградата на новия Народен театър в Прага).
Благодарение на дългогодишната и усилена работа, както и на многобройните реализации, те успяват да въплътят основното си творческо кредо:
Стъклото не е задължителен технико-строителен или декоративно приложен елемент, украсяващ интериора;
Стъклото е интегрирана част от изкуството, органически завършваща архитектурната идея.
Творбите, представени на ЕКСПО 67 в Монреал, ЕКСПО 70 в Осака, както и оформлението в Музея на стъклото в Корнинг през 1980 г. се превръщат в отправна точка за новото мислене в стъклото. Тези пластики от топено стъкло, станаха емблематични не само за творчеството на двамата автори, но и възвърнаха водещата позиция на чешкото стъкло, откриха нови хоризонти, предпоставиха нови пазари и развитие на стъклото по света.
Либенски и Брихтова преодоляха условната граница между утилитарния предмет и истинската пластика, диалектически обвързана с вътрешната среда и изпълнена с помощта на оригинална техника. Пуритански чистата форма със силно изразена тематика продължава в “кристалният” им период, след който настъпва етап на работа над ниския цветен релеф от 70те години. За дълъг период от време основният принцип при изпълнението е проследяването на вътрешните структури чрез оптически плоскости в проекцията на непроменящото се стъкло, осъществено чрез отшлифоване и полиране на обратната страна на релефа. Това позволява както непосредствен поглед навътре, така и гледна точка през и около цялото произведение.
През 80те и 90те години, важна роля в пластическите композиции на тандема Либенски – Брихтова започва да играе съчетанието на суровия необработен материал с гладкостенното, геометрически решено стъкло.
Пластичната комбинация символизира двойнствената реалност: порядък и хаос, увереност и неувереност, идеала на еднозначната форма и нейното противоречие с изначалната логика на движение на първичната материя.
Опирайки се на традициите от древността, когато произведението на изкуството е олицетворявало възприет от обществото мит, проявление на съкровената истина за живота, скулптурните композиции на Либенски-Брихтова, стават близки до изкуството на Бранкузи, обвързващо абстрактната форма със знака на символа. Произведенията им дишат от светлината и дават възможност да се почувства широкия спектър в избора на различните степени на абстракция и фигуративност. Но най-голямата заслуга на двамата художници за развитието на изкуството на стъклото през XX век, остава способността им да изразят духовните и естетическите свойства на стъклото като специфично художествено средство.
Изключителни са заслугите на проф. Либенски и като педагог, създал и изградил в продължение на 35 години поколения от талантливи млади художници. На него се дължи преобразуването на ателието за стъкло в Приложно-Декоративната Академия /UMPRUM/, а Прага в световна експериментална школа за отправяне към света на нови идеи и предизвикателни нестандартни решения
Либенски обвърза своята конкретна творческа и експериментална дейност с обучението на студентите.
Така в средата на 60те години се създаде мощна вълна от млади художници, които сътвориха новия облик на чешкото стъкло и то за години напред. Подобно на времето от Ренесанса, всеки випуск се учи от предходните и така постепенно се изгради естествена конкурентна среда за идеи и творчество. Независимо от настъпилите промени от края на 90те години и след пенсионирането на Либенски през 1987г., не се наруши водещата роля и място на ателието за стъкло от UMPRUM.
Благодарение на личното си човешко обаяние, силна творческа индивидуалност и характер, Либенски успя да наложи идеите произтичащи от новите движения в стъклото не само в Чехия. Многобройните му международни изяви и изложби в реномирани музеи и галерии по света, будят огромен интерес. Либенски се превърна в запазена марка за качество на стъклото идващо от Чехия. Той се обособи в естествен притегателен център и спомогна за развитието на изкуството на стъклото в традиционни и новооткриващи се школи по света. Големият художник има щастливата съдба да види процъфтяването на стъклото в изкуството на САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Швеция, Дания, Австралия. Факт е, че Либенски изучи няколко поколения български художници и даде тласък на развитието на полското, унгарското и руското стъкло. На базата на богатия опит на неговата школа и методика се изградиха над десет нови центъра и школи за стъкло в Япония, където преподават и неговите студенти.
Либенски и Брихтова преминаха далеч напред, отвъд границите на декоративното изкуство. Двамата заедно претвориха във форма идеите си за света и заобикалящият ни живот. Може би тяхната пълна завършеност като индивидуалности и художници помага да се обясни духовното качество на творбите им. Убедително свидетелство за това са витражните прозорци на катедралата в Хоршовски тин. Ехото от ранно-готически структурни елементи е само отправната точка за сдържана форма, която тук е доведена до съвършенство.
Високите над два и половина метра стъклени композиции наречени “Ангели”, изразяват едновременно възторга от овладяният до съвършенство материал слят с изкристализиралите естетически стойности от най-ново време. И в това се състои величието и триумфът на Станислав Либенски и Ярослава Брихтова.