За вярата

За вярата

Една необикновена история

Имало едно дете, което се е родило.
То се казвало Инвестиция.
Родителите му не можели да се грижат за него и го продали.
Продали го на други хора, които много го харесали и го обикнали.
Кръстили го дори Златен век.
Имали право, защото искали то да расте здраво и красиво.
Дори веднъж като се разболяло едва го спасили.
Трябвало в последния момент да бързат и да хванат влака, за да го спасят.
Но го спасили.
А някои хора не искали.
Дори се чудели защо в последния момент хванали влака, защо не го изпуснали…
Хванали го, за да спасят детето си – затова.
Онези искали да си остане малко, дори да го няма.
Незнайно защо? Завиждали, че не е тяхно? И че е много хубаво? Че е високо?
Не искали, защото не се интересували от красота.
Искали слава и богатство за тях.
Искали хората да мислят, че ги спасяват от нещо лошо.
Дори се подиграли с родителите му и то не за друго.
Подиграли се на вярата им. Дори на вярата в детето им.
Онези казвали на детето: ти не си красиво, грозно си.
Питали го: защо си се родило?
То отговаряло: защото така са поискали родителите ми.
Аз съм осиновен и моите мама и татко ме отглеждат, така както биха искали и биoлогичните ми родители, които нямали такава възможност.
Така съм си се родил: да бъда висок и красив.
После замлъкнало…
Нямало смисъл, никой не го чувало,
Не чували Нито него, нито онези, които го обичали.
Казвало си…
Хората завиждат.
Нека.
Но ми правят и лошо.
Сега съм болен.
Не ме лекуват, искат да остана малък.
Не родителите ми. Онези другите.
Измислиха много причини, за да умра, за да ме няма.
Сега искам да спя, оставете ме.
Когато се събудя мисля да порасна дори по-голям.
И ще съм още по-хубав.
И знам, че всички ще ме харесат и ще ме разберат.
Защото вярвам в правдата и в останалите хора, не в онези – завистливите.
Светлата вяра ме води и тя ще огрее над всички.
Знам го и така ще бъде.
Защото вярата си е вяра, а е и светлина.
Няма как да е вечно тъмно…