Витражното стъкло – технология от 2000 години
Витражното стъкло – технология от 2000 години
Прозрачното, плоско, прозоречно стъкло датира от началото на нашето летоброене, когато е изобретена стъклодувната тръба, наречена остроумно пипа /от англ. pipe-лула /. Методите на работа оттогава се използват някъде и до днес. Първият е двуфазов, при който стъкларят с набраната на повърхността разстопена стъклена маса е издухвал стъклена колба. Върху нея с постепенно “набиране” на стъкло и чрез издухване се е оформял стъклен цилиндър с открит отвор в края на пипата. След това този цилиндър се е отделял от пипата, разрязвал се е и подгрявал до работна температура и на каменна плоча се е разглаждал с дърво до получаване на плоскост с неправилна форма.
Вторият метод датира от 14 век, когато започва производството на плоски стъкла от типа крон. Стъкларят е издухвал стъклена колба, на която докато стъклото е още топло втори стъклар е прилепвал към купола на колбата желязна пръчка. След това първият е отделял посредством отчупване колбата от пръчката. Голяма част от “прилепеното “ към желязната пръчка стъкло след отчупването е придобивало формата на корона, затова е започнало да се нарича крон /от англ. crown-корона/. След това стъкларят чрез допълнително подгряване и развъртвайки на желязната пръчка стъклената корона е получавал стъклен диск напомнящ луната при пълнолуние. Оттук произхожда и второто название на това стъкло – “лунно”/ на немски Mondglas/. След темперирането и изстиването на стъклото този така наречен диск се е нарязвал на отделни сегменти, които са вграждани във витражите. Мястото в средата на диска, където е била прикрепена желязната пръчка, приличащо на пъпка е получило названието “волско око”. И то намира своята употреба. Изрязано под формата на неголям диск, то също е служило за остъкляване, поставено в оловни рамки.Оригинални прозорци съставени от такива дискове могат да се видят и до днес в средновековните замъци, предимно на територията на Германия, Холандия, Англия.
Чистотата на плоското стъкло е зависело от степента на разстопяване в стъкленото ядро, откъдето произтича неравномерността на повърхността, която не е била достатъчно добра, изпълнена с “дефекти”. Средновековните стъкларски пещи били примитивни, стъклото имало зеленикав отенък /горско стъкло/, с много примеси и нехомогенни частици. Но тези примеси и “недостатъци” в плоското прозоречно стъкло са подпомагали неговите художествени достойнства, които съвременните технологии и до днес подражават. Тези средновековни “дефекти”/мехурчета въздух вградени в стъклото/ дават названието на този тип стъкло “антично”.
В Англия производството на “crown” се запазва до средата на 19 век, когато по това време качеството на стъкломасата се подобрява значително, което позволява да се увеличи и размера на стъкления цилиндър, а оттам и на самите пластини от него. Това до голяма степен допринася за развитието и разпространението на витража и производството му на манифактурен принцип.
И до днес съществува ръчно издухано плоско стъкло, което се използва основно за изпълнението на витражи и лампи от типа “Тифани”.
Разновидностите са стотици: от подобия на антични до пълноцветни и уникални по състав и текстура стъкла, от стъкла, подходящи за термична обработка в техниките на стапяне и затапяне, до малки предварително подготвени орнаменти и фасети за вграждане. Днес в XXI век производството на този тип стъкла се възражда и дообогатява, така както нараства популярността на витражите по света. Те се превръщат в достъпен и обогатяващ интериора лукс, допринасят за духа на пространството в което живеем- храм, в който зареждаме душите и сетивата си. Затова стъкленият витраж променя формата и функцията си, но завинаги ще остане одухотворен от същноста на стъклото.
23.09.2003