Бяло Братство след 9 септември 1944
Официалните биографи на Георги Димитров и до днес крият подробностите за връзките му с Петър Дънов. Истината е, че Дънов е бил квартирант в къщата на „вожда и учителя на българския народ”, както го наричаше комунистическата пропаганда. А втората подробност е, че Димитров сключва по волята на майка си – прочутата баба Парашкева черковен брак и то в протестантска църква. Същата, към която в началото на живота си принадлежи и Дънов.
Връзките между Учителя Петър Дънов и Георги Димитров не са краткотрайни. Не е известно под какъв наем Дънов обитава малката къщурка на ул. „Опълченска” – тогава съвсем в покрайнините на София, която е на Димитрови. Но пък е факт, че в квартирата на философа неведнъж се е укривал лидерът на комунистите в България.
Сиреч, Дънов се явява един от първите атаци у нас, та ако не беше починал още на 27 декември 1944 г. – съвсем малко след идването на БКП на власт, по заслуги трябваше да му дадат званието Активен борец против фашизма и капитализма.
Когато Димитров се връща в България като премиер през 1946 г., той прекратява гоненията срещу дъновистите, които „народната власт” предприема в началните си напъни да завладее всичко и всички у нас. Тази практика обаче е прекъсната. Георги Димитров лично се разпорежда върху Дънов и последователите му да не се осъществяват никакви репресии. На принципа, че волята на началството е закон и трябва да се надминават очакванията му, е предприета и следваща крачка. Четири години след установяване на комунистическия режим в България Министерството на външните работи признава Всемирното бяло братство за „верска общност”. Това става с официален документ от 23 януари 1948 година. За пред съветските другари е изтъкната огромната и съвсем реална международна популярност на българската философска група, която вече има стотици хиляди последователи по цялата планета – от САЩ и Канада, през Франция, Холандия и Англия дори до Русия. „Каквито и да било репресивни мерки срещу Бялото братство биха били възприети негативно от света”, докладват нашите на съгледвачите си от КГБ и КПСС. Това обаче не пречи през същатка тази година братушките да „приватизират” дъновистката обител. Съветското посолство настоява за
национализация на градината на Учителя в „Изгрев” – по онова време в покрайнините на София, срещу която възнамерява да построи новото си посолство, наследило старата мисия срещу храм-паметника „Александър Невски”. В това естествено има и дълбока символика.
Мнозина очакват след смъртта на покровителя им Димитров дъновистите отново да бъдат преследвани. Ала те забравят, че властта попада в ръцете на зетя на Героя от Лапциг Вълко Червенков. Увлечен да възстановява порутената от англо-американските бомбардировки София и да създава нови пътища, фабрики и сгради, премиерът възлага грижата за братството на достойната му последователка и негова жена Елена – сестрата на Димитров.
През 1956 г. властта отменя официализирането на Бялото братство. Вълко Червенков е свален от власт, а Тодор Живков не желае да си люшка лодката като се противопоставя на помогналия му да вземе властта цербер, екс МВР-ист и премиер Югов. На 6 декември 1957 г. с прокурорска заповед за обиск от „Изгрев“ е иззета цялата налична литература, а през август 1958 г. Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева. След обиски по домовете на видни членове на Братството е иззета много литература и архиви. Въпреки заповедта да бъдат унищожени тези документи, по лична инициатива на някои от служителите, част от литература е съхранена. Елена, сестрата на Георги Димитров, протестира пред органите на милицията и това дава своя ефект.
Когато през 1962 г. успява да елиминира Югов от ръководството и става не само първи партиен, но и държавен ръководител, новият премиер Тодор Живков дава спокойствие на дъновистите.
Той не е забравил интересен епизод от своето битие на нелегален комунист. По онова време неговата явка в София е квартира на хора от братството.
Не е ясно дали самият Тато е бил дъновист. Но е сигурно, че е бил вярващ човек и не е бил безразличен към философията за духовно извисяване, мир и любов. Освен в първоначалния модел на комунизма, този начин на мислене е типичен и за лекарската професия, на която е отдадена вярната и силно обичана съпруга на Живков – доктор Мара Малеева.
След нейната смърт в семейството на Първия се появява нова дъновистка. Това е Людмила Живкова. Предполага се, че нейното посвещава в дъновизма не идва от родителите. То става покрай лечението на Людмила от Петър Димков.
Чрез методите на народната медицина той спасява дъщерята на Първия след нейната тежка автомобилна катастрофа в началото на 70-те години. Посвещава я и в тайнството на Бялото братство.
Загубила неотдавна майка си, Людмила търси нов смисъл на живота и го намира в учението за братската любов, която ще спаси света. Именно на тази основа тя създава и международното детско движение „Знаме на мира”, слага българската култура и образование на подобна основа и резултатите не закъсняват. Така дъновизмът става основа на новия златен век на родната духовност. Именно по този начин мнозина определят 8-те години като министър на културата, за които Людмила Живкова извършва истинска революция в съзнанието на нацията и прочува България като културна нация по света.
В практичен план Живкова става изключителен фен на народната медицина. Както си спомнят нейните близки, тя не използва никога медикаменти, създадени от фармацевтичната индустрия. Доверява се на чайове и билки от родната природа, каквито Дънов и Димков предпоръчват за всички болежки и проблеми – здравословни душевни.