Стъкло и Кристал

Стъкло и Кристал

Тайната на стъклото може да бъде открита в уникалността на неговото съществуване. Този магически и огнен материал, танцуващ грациозно със светлината, независимо от формата и предназначението си е открит навярно инцидентно. Вероятно никой не е предполагал, че този чуден материал ще възникне от нещо толкова земно като пясъка. В основата си стъклото е смес от пясък и метални окиси, стопени при висока температура до гъста, леплива субстанция, която после добива форма и изстива.

Стъклото се опознава от древността и неизброимите количества и разнообразието на съдове и форми оцелели до нас са ярко доказателство за това.

Историята на стъклото ни представя не само изтънченият вкус на цивилизациите, но предоставя и информация за непрекъснато прераждащият се от докосването и дъха на хората материал. В самото начало древните са открили, че при добавката на различни субстанции, които са метали, стъклото може да приема и различни цветове. Много нации са допринесли за дописването на историята на стъклото и всеки има своя “специалитет”. Древните египтяни развивали многоцветното-мозаечно стъкло, открито преди това в Месопотамия и Двуречието. Римляните създавали забележителни предмети от стъкло и развивали релефа в cameo техниката. Но преди венецианците, едва допреди няколкостотин години, никой не е могъл да направи стъклото толкова прозрачно и чисто.

Повече от 70% от състава на стъклото е пясък /SiO2 /.

Венецианските стъклари използват и рафинират финия пясък от реката По, докато стъкларите от Бохемия добиват своя пясък от природните кварцови скали. Точната рецепта, която често е професионален секрет, определя твърдостта, прозрачността и цвета на стъклото. В античността стъклото е било високо ценено и като заместител на полускъпоценни камъни и природен кристал, като лесен и податлив за гравиране материал.
Съставките за потасовото стъкло/ KCо2/, така популярно в Бохемия, навремето са доставяни посредством промиването и филтрирането на пепелта от буковите дървета. “Горското стъкло” или стъклото от Бохемия се е пречиствало през вековете, а необходимостта от дървесината като основен компонент за суровината и гориво за пещите обяснява защо ранните стъклари са се установявали в отдалечените гористи райони. Дори и днес много от чешките и словашки стъкларски фабрики са останали и се намират в близост с тези райони, независимо, че пепелта е заменена вече с химически заместители, а пещите се подгряват на газ и електричество.
Венецианците, чието содово стъкло/ NaCo/, изискващо филтриране на пепелта от мраморните наноси, произвеждат “тънко” и с дълъг вискозитет стъкло. Тази смес, чиято рецепта се опазва и до днес на остров Мурано, позволявала по-лесно стапяне на съставките, по-продължително манипулиране, по-бавна кристализация, а това позволявало направата на цялата пищност на декорация, толкова характерни за венецианското стъкло.

Усилията да се имитира това стъкло никога не са се увенчали с успех дори в Бохемия.

Но стъкларските експерименти в търсенето на най-чистото и най-подходящото стъкло, завещават изключително важни подобрения и собствен отпечатък. Многовековни са изследванията и опитите в избистрянето на стъклото, в изчистването на основната суровина от нежелани примеси и метали и най-вече от съдържанието на желязо. Античните стъклари не са премахвали тези примеси и затова често античното стъкло има отенъци и зеленее.
Нито един материал не съществува в изолация и стъклото като резултат на синтетична смес от други материали е всичко друго, но не и изолиран материал. Това съществуване предполага високо ниво на технологични знания и манипулиране с други материали, включително с керамиката и металите. Поради това и заради способността си да имитира други материали, стъклото по време на своето продължително и непрекъснато развитие получава от тях важни регулиращи и преминаващи през тези материали, технологии и функции.
Учените използват определението за “четвъртото измерение”, за да обрисуват природата на стъклото, която създава категория запазена като синтетична. Тя включва пластмасата и стъклото.

Но докато пластмасата е позната от 19 век, стъклото има своята далечна история отдавна предопределила го като божествен материал и средство за артистични цели.

Колкото и да е отдалечено предназначен, ентусиазмът и определената артистична чувствителност са в основата да проиграе опитът в произвеждането на художествената работа от стъкло.
Съществуват значителни разлики между различните видове стъкла и кристала, които варират от производителя и страната. За голяма част от западния свят, ”кристал” означава присъствието на олово в състава на стъклото. Според разпоредбите на Европейският съюз по-малко от 4% съдържание на олово се означава като стъкло, над 10% е “кристал”, а когато оловното съдържание е 30% и повече процента се нарича ”висок оловен кристал”. Голяма част от производството на Waterford в Ирландия е с оловно съдържание над 32%, кристала на френската фабрика Baccarat e около 34% . В САЩ стъкло съдържащо и 1% олово се квалифицира като кристал. За Чехия – страната с емблематични традиции по отношение на стъклото, съдържанието на олово е повече семантичен въпрос.

Терминът кристал може да бъде приложен за всяко пречистено и висококачествено стъкло.

Използването на термина кристал по всяка вероятност датира, от времето когато античните занаятчии са добивали природен кварц / каменен кристал /и са правили съдове от него. Произходът на думата кристал е от гръцки krystallos /чист лед/. През 15 век венецианците използват този термин, за да опишат свойствата произтичащи от стъклото crystallo /от стъкло/. Когато англичаните откриват в 18век, че след прибавянето на оловни оксиди в състава на стъклото, то придобива поразителна чистота и блясък, след кристала се уточнява и процентното съдържанието на олово. Оловото добавя необходимата тежест към стъклото, придава му плътност, която позволява дълбоко гравиране, а с това увеличава многократно пречупването на светлината.
Независимо от изключително бързото технологично развитие през 20 век спрямо хилядолетните и постепенни търсения и наслагвания в стъклото, в основата си то ще остане мануален процес и пряко зависим от усвоените човешки умения. Ето защо стъклото ще продължи да носи божествения си произход.

Ангелина Павлова
2003г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *