Да пишеш хубаво и да ти счупят ръцете…

Да пишеш хубаво и да ти счупят ръцете…

Няма нищо по-обидно от това да си се доказал в професията си, да показваш резултат, който е отличен и въпреки всичко да получаваш само упреци.
У хората е заложено вечно да се съпротивляват на новото, пък било то и хубаво.
Вместо държавата да подпомага всички компании, които са се доказали със своята работа през годините, които са работили и работят качествено, отговорно и стопанисват безупречно всичко, тя прави всичко възможно, за да им пречи.
Хората би трябвало да протестират не срещу градящи се красиви сгради, срещу работещи фирми, а срещу грозните изоставени скелети, полуразрушените и безстопанствени сгради.
Абсурдно е едно общество да се изправя срещу компании, които строят безупречно и красиво и са част от икономическия растеж на страната.
Архитектите и всички, свързани с изкуството на градежа, облика на градската среда са тези, които разбират от детайлносттта и конкретиката на този занаят.
И ако до този момент няма закон, подпомагащ цялата процедура по книжата и свързаната номенклатура в тази толкова важна професия, която да улесни работата на всички работещи и доказали се компании в този бранш, то това трябва да се направи.
Ако в едни трудни години, годините след освобождението, временното руско правителство, което е управлявало тогава страната не е привлякло архитекти и специалисти от Австро-Унгарската империя, то днес хората в София все още биха ходили по калните улици и биха живели в кирпичените си къщи. Защото изграждането на столицата е било държавен приоритет. Всички, които са участвали в този процес са изградили София и са заложили потенциал в развитието и усъвършенстването на града.
Този процес обаче и тогава не е преминал никак гладко… Имало е голяма съпротива от населението. Кривите улици, които до тогава тънели в прах и кал трябвало да бъдат изправени, трябвало е да бъдат изградени много административни и военни сгради за нуждите на обществото. Това общество от хора, чието единственото желание е да си живее необезпокоявано, без хубави сгради, без добри улици, без градска среда, защото не желае никаква промяна. Защото промяната води до неудобства – като шум, суета, движение, а също така и до много неизвестни. А неизвестността плаши, та дори да стане по-добре, по-хубаво, удобно и направо прекрасно…
Защото мисълта ражда проблем.
Работата – умора.
Усилията – пот.
Напредъка – еволюция.
Но за да достигне човечеството до до всички върховни постижения в науката, изкуството, архитектурата, технологиите, когато с мисъл, много работа, усилия и средства е минало през тежките изпитания на трудности, съпротива и бунтове.
Защото да живееш в пещера е твърде романтично, еко и природосъобразно, но все някой ще поиска и малко повече.
Това малко повече дразни тези от пещерите и те излизат от своето уединение, само за да изразят омразата, нежеланието от промяната, а така също и своето невежество.
Защото ако по време на освобождението хората са били неуки и именно затова е трябвало специалисти от други страни да идват да ги обучат, да внедрят своите знания и умения в нашата страна. То днес, когато много хора се отличават от онези хора след освобождението, защото вече са с добро образование, професия, живеят в необятния свят на информационните технологии, но все още не желаят да се доверят на всички онези, правещите чудесата, посрещащите с неуморна работа предизвикателствата на съвременния свят, които желаят да направят града ни хубав, привлекателен и достоен за столица.
И ако навремето Адолф Колар – първият архитект е търпял всякакви трудности и обиди в работата от онези, все още необразовани хора, то днес София доказва, че не е преминала и крачка напред в своето развитие в мисленето, културата и манталитета на всички, нас – пещерните хора.

One thought on “Да пишеш хубаво и да ти счупят ръцете…

  • юли 1, 2019 в 7:45 am
    Permalink

    От по-старото поколение съм и съм видяла как се строи София. Видях как вдигаха панелките. Тогава бяха хубави и градинките пред тях също. Имаше и детски площадки. Днес обаче виждам как тези сгради са грозни, пада им мазилка. Детските площадки не са хубави, а на места дори зелените площи са изоставени. Казват и че панелните блокове имат срок на годност и той ще изтече след някоя година. Не знам но мисля, че трябва по активно да се действа по въпроса за подмяната на тези панелни блокове по етапно.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *