Пътят от протеста до поста

ПЪТЯТ ОТ ПРОТЕСТА ДО ПОСТА

Кой печели, когато енергията на гражданите се използва като гориво за лични политически амбиции?

Протест до пост: по тази формула пътят до жадуваната власт е кратък. Първата стъпка: говориш възможно най-често, най-силно и в най-много платформи по важна тема, например застрояването на София. Некомпетентността не е пречка. Познаването на съответните закони и разпоредби, познаването на тенденциите в градското планиране в други страни, познаването на процедурите, през които са минали тези, които имат разрешение за строеж – нищо от това не изглежда нужно. Достатъчно е да разбереш, че някъде ще се строи, за да обявиш, че е незаконно и неморално. Всъщност най-много използваш социалните медии, защото хем излиза, че говориш като обикновен гражданин, хем отговорността за разпространяване на лъжи не съществува.

[siteorigin_widget class=“SiteOrigin_Widget_Image_Widget“][/siteorigin_widget]

Втора стъпка: пречиш на всеки опит за изслушване на другата страна. Ако например строителната компания се опита да обясни, че този терен никога не е имал нищо общо с детска площадка, реагираш с обвинения в лъжа още преди да си чул и дума. Най-важното е да убеждаваш, че строителят всъщност пречи, съсипва, направо руши. На теб не ти трябва протест, който да води до диалог. На теб не ти трябва диалог, който да разпръсне тревогите или да намери добро решение. Трябва ти непрекъснато напрежение, в което да се виждаш и чуваш ти: като единствения говорител на гражданската съвест. Дезинформацията, с която зареждаш постовете си, е стоката, с която си купуваш известност. Важен е имиджът на човек, който служи на Обществото, дори когато спираш, пречиш на развитието, на просперитета на града.

Трета стъпка: обясняваш как протестът е твоя лична кауза… И тя наистина е лична. Освен удоволствието да се чувстваш гласът на истината, освен усещането, че „държиш в ръцете си“ когото набележиш с обещания за „нови разкрития“, можеш да получиш пост. „В името на хората“ може даже да станеш КМЕТ на община Младост например. Или, ако си общински съветник, може да разчиташ на по-голяма кариера: по-голям общински съветник, да заемеш още по-голям пост в политиката… Или даже да си създадеш своя партия, различна от „Нормална държава“ на Георги Кадиев, която явно се провали с подкрепата на кмета Иванчева.

Войслав Тодоров е поредният, който търси бърза политическа кариера с „яхването“ на протести. Сякаш няма значение, че атаките срещу законността на документацията, издадена от администрацията и управленските структури създава опасен климат на недоверие към закона. Какъв урок получава българският бизнес? Нещо като: „Кротувай и работи на дребно! Гледай да не привличаш вниманието с нищо ново, ярко, дръзко!“. С какви уроци израстват младите хора? „По-добре не се опитвай да правиш нищо, защото и да спазваш законите, пак ще се опитат да те спрат“? Как ще задържим амбициозните, енергичните, съзидателните хора на България с такъв бизнес климат?

Пътя от протеста до поста го видяхме.
В последните дни обаче видяхме и пътя от поста до провала, до публичния скандал. Това, което обаче искаме да видим, е гаранция, че тези, които спазват законите и правилата, могат да работят спокойно. За да създадат най-доброто, на което са способни.

Прочетете още: „Из лабиринтите на г-жа Лорита Радева“

[siteorigin_widget class=“Pdfprnt_Buttons_Widget“][/siteorigin_widget]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *