Клати ли се България в последния вагон на Джендър революцията?

Gender Revolution

Конвенцията на съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие отнема на мъжа свободата да бие жена си, но му дава свободата да си смени пола и да се пенсионира 3 години по-рано…

Последните 100 години Западната цивилизация се е развивала и преживявала процеси, които са безкрайно далеч от пътя на развитие на нашата страна. При нас отсъстват десетилетия като хипи-движение, сексуална и джендър революции и др., както и безкрайните борби за еманципация на половете, които през последните 70 години не са обект на изключителни вълнения в обществото ни. По времето на социализма жената беше обявена за абсолютно еманципирана и равна на мъжа. Тя беше изпратена не само на кормилото на комбайн, но и в Космоса. Предложеният за ратифициране документ е обречен да не бъде приет, поради липсата на универсални и ясни формулировки, така че да могат да бъдат приети от максимален брой държави.
По отношение на така наречената Джендър революция (Gender Revolution) препоръчваме да се види списък от детски книжки по темата:
https://www.thisisbiscuit.co.uk/three-picture-books-for-gender-variant-children/
и документалните филми на Нешънъл Джеографик (National Geographic ) в социалната мрежа YouTube:
https://www.youtube.com/results?search_query=national+geographic+gender+revolution

Gender Revolution
Gender Revolution

Направихме малък експеримент, на пръв поглед много забавен с 3 годишния Боби като му зададохме няколко въпроса:
1. Въпрос:
– Боби, Ти момче или момиче си?
Отговор:
– Не, бебе.
2. Въпрос:
– На кой искаш да приличаш повече – на мама или на тате?
Отговор:
– А мама.
3. Въпрос:
– Искаш ли да бъдеш принцеса и да ти облечем рокля?
Отговор:
– Дааа.
Наистина ако му бяхме задали въпрос дали иска да стане полицай щеше да си изрови от играчките пластмасовия си пистолет и да започне стрелба, защото децата възприемат всичко на игра. За тях превъплъщенията са нещо нормално, а детската фантазия е безгранична. В един момент могат да са зелени чудовища, а след това да танцуват…
Със склонността си да разрушават стереотипните роли между мъжа и жената, в повечето от страните, в които се е състояла Джендър революцията, ехото от която достигна и до България, биха купили и облекли детето си в рокля, с идеята, че трябва да му се даде свободата и правото сам да избере какъв точно иска да бъде. За българският родител обаче това е недопустимо и извратено. Той не намира необходимостта да се разрушават в такава степен стереотипните роли между мъжа и жената, още повече в такава ранна възраст. Оттук и появата на такъв бунт и съпротива срещу Конвенция, която се опитва да наложи и обучения под мотото на ненасилие и толерантност в нашите училища. Кошмарът на българският родител се засилва от това, че в последните години почти никой и под никаква форма не контролира неправителствените организации в страната и тяхната дейност. Напротив, с идеята да се усвоят все повече европейски фондове, редица правителства на България са заставали зад много програми, чиято ефективност и резултати никой не е проследявал, тъй като организациите, реализиращи тези проекти се отчитат само пред своите донори. Подобен е и примерът с еко организации, които редовно блокират важни за страната инфраструктурни проекти и по този начин значително забавят развитието на държавата, водейки безкрайни съдебни дела и упражнявайки натиск чрез организирани протести. Подписвайки подобен документ като Истамбулската конвенция, тя ще се превърне в опора за възникването и развитието на все повече и повече неправителствени организации, чиято дейност ще се превърне в неприкосновена.
Слагането на конвенцията на масата за ратификация, без предварително продължително обсъждане, от каквото обществото се нуждае, се оказа поредното оръжие, с което БСП атакува Правителството. Някои от известните ни политолози с лека усмивка твърдят, че ако Правителството на ГЕРБ беше проявило резерви по отношение на Конвенцията, то БСП щеше да е най-яростният и защитник. Така тази Конвенция се превърна в перфектното хибридно оръжие срещу Правителството на страната, достигайки до искане за референдум…

Изниква и въпросът: Дали всеки документ, внесен по пътя на евроинтеграцията трябва да се смята за безупречен по презумция? С приемането или без приемането на Истамбулската конвенция, законите на страната трябва да бъдат такива, че да защитят човека, нуждаещ се от помощ – на този който е слаб, независимо от неговия пол и възраст…



[siteorigin_widget class=“Pdfprnt_Buttons_Widget“][/siteorigin_widget]

One thought on “Клати ли се България в последния вагон на Джендър революцията?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *