Чешкото стъкло – традиции и Модернизъм

Чешкото стъкло – традиции и Модернизъм

От 1962г. по време на първия симпозиум в Толедо, на който се поставя темата за стъклото от ателието /Studio glass / теоретици и художници се срещат на редица изложби и симпозиуми, доказвайки без съмнение, че стъклото е равнопоставено до другите изящни материали.
Чешките художници отдадоха значителен принос в този процес. От началото на 60-те години, те спонтанно използваха възможностите за художествено изразяване чрез стъклото.
Този процес възниква от втората половина на 50 те. Макар че, творбите от този период са от значителна важност, те са познати на публиката до ограничена степен в резултат на участията на чешките художници на стъкло на ХI тото и XIIто триенале в Милано, на EXPO 58 в Брюксел и на “GLASS 1959” в Корнинг, САЩ.

Международните изяви на чешките художници са стриктно регулирани от държавата и режима по това време.

Това до голяма степен обяснява защо влиянието от и към чешкото стъкло не е толкова ярко и силно, както е могло да се очаква, вследствие на техническият и технологичен “бум” в стъклото в този период. До известна степен това оказва благотворно влияние в търсенията на чешките художници навътре в традициите и практиката на стъклото от Бохемия, усъвършенстване на методиката на преподаване и обучение.

Ограничаването на международните контакти са отчасти премахнати в средата на 80те и напълно след 1989 г.

През това време чешките художници на стъкло задълбочено изпитват концепциите си за гравираното и шлифовано стъкло, свободно издуханото и топеното стъкло, имат период на призматични шлифовани пластики, и достигат накрая до щастливото заключение, че техните творби не са пострадали от комуникационната бариера.

Те доказаха, че в правенето на стъкло има неограничени начини за художника да изяви себе си.

Около средата на 80-те, както и художниците работещи стъкло/не само в тази страна / си зададоха въпроса “Какво следва?”. Този въпрос е още по-актуален в момента не само в Чехия, а така също и у нас, защото и ние престанахме да бъдем екзотичното изключение от Източна Европа, ставайки вече партньори и конкуренти, работещи при същите пазарни условия. В средата на 80те Чешкото стъкло в своите инспирации бе привлечено от “Модернизма” и от морфологията на чешкото изкуство, в някои свои ярки примери от Кубизма и по-късно от Сецесиона /творбите на Либенски-Брихтова, Рона, Лхоцки/, от тенденции, които направиха чувствителни влиянията от проникващите 1960 те, като пример минимализма в работите на Циглер, призматичните скулптури на Карел, Трънка, Зоричак, Вашичек и много други/. Голям брой естетически норми се разработваха, като използваха натуралните характеристики на стъклото: неговата прозрачност, блясък и оптични ефекти.
Иржина Жертова, Бохумил Елиаш и Дана Замечникова заедно с група художници създадоха нова независима посока, рисувайки върху стъклото по експресивен начин. Някои млади художници и студенти в Приложно-декоративната академия /UMPRUM/ реагираха със свой ”декоративизъм”, който представляваше своеобразно освобождение и протест против регулативната политика в културата. Познатото “less is more”, бе превърнато в “less is bore”, достигащо до “повечето никога не е достатъчно”. Те използваха хибридни форми, иронизираха познати национални символи и фолклорното изкуство, баналността и траша, кича и диспропорцията, еротизма от фолклорните мотиви, притеснението от функцията и преди всичко мечтаеха и търсеха провокацията.

Новата генерация беше против режима и против всичко.

След “нежната революция” тези мотиви скоро загубиха привлекателността си.
Желанието да се преоткрие стъклото под непознат ъгъл е без съмнение двигателната сила в развитието на двете най-популярни стъкларски техники използвани от чешките съвременни художници – живописта върху стъкло и топеното стъкло. Благодарение на проф. Либенски и Брихтова, както и на техните следовници като Гизела Шабокова, Яромир Рибак, Иван Мареш, Ивана Шолцова, топеното стъкло продължава да бъде преобладаваща чешка територия / има тенденция на разпространение на топеното стъкло по целия свят /. В началото на 80-те тази технология навлезе с нова вълна на индивидуални артистични концепции с общ знаменател, с означение на движението към малката скулптурната форма, но с внушителна и пълна с емоционална сила материалност. Творбите на радикалите Владимир Копецки, Иржина Жертова и Елишка Рожатова е в концепцията за художествения обект като среда за експресия, която отрича нуждата да се представи стъклото като “прекрасен“ материал. Техните творби доказват силата на художественото откритие не откъм страната на материала, а по посока на артистичната стойност. От 1991г. ателието на Копецки в Приложно-Декоративната Академия стана център на експерименти.

Материали като камък, керамика, метал, хартия, кожа, гума и перушина използвани преди това в комбинация със стъкло бяха изместени от екстременти, месо и животински кокали.

В това се изразява намерението на Копецки да намери контра-баланса към “класическата” чешка естетика на стъклото, базирана на перфектността на изпълнението до блясък, завладяващите и за мнозина сакрални форми на и от ателието на Либенски. Студентите на Копецки не се интересуват дали изкуството им достига до публиката, дали те имат принадлежност към категорията на стъклото или повече към други територии на изкуството.
В 1993г. Проф. Мариан Карел / ученик на проф. Либенски 1921-2002 /основа свое независимо ателие в същата Академия. Неговият стремеж бе да създаде контраст към работите от ателието на Копецки, но тенденциите и от двете ателиета могат да бъдат обяснени и с глобална терминология: Постмодернизмът не е вече на мода, дори и за своите пионери и реакцията срещу него е от страна на младата генерация, които работят по посока на изящната абстракция, рисуват геометрии, деконструктивизъм. Те ползват фотографии и видео, които защитават като извор на нови усещания, за фикции и за илюзии, обръщат се в посока на пърформанса, минимал арта. Новият Модернизъм се очертава…

Ангелина Павлова
Август 2003