Адолф Колар – първият главен архитект на София

Адолф Колар завършва гимназия в Прага.

Млад и буен, той се записва като доброволец в полското въстание срещу Русия (1863 – 1864), където участва в сражения и достига до чин лейтенант. След грубото поражение на въстанието с военната кариера на младия Адолф Колар е приключено и той е изпратен в родното си село Башнице. Колар не след дълго заминава от дома на родителите си, без да им каже къде. Две години по-късно те най-сетне разбират, че той работи като чертожник при местен строител в Белград. Следват още перипетии и той отива в Румъния, където отново работи като чертожник. Именно там успява да си спечели държавна стипендия, която му позволява да учи инженерство в Париж и Виена, където изгражда и стила си като архитект.

След завършването си се завръща в Букурещ, където работи няколко години в Румънското министерство на благоустройството.

Там прави редица проекти, сред които е канализационния план на града. В Букурещ работи и като преводач към руското командване по време на Руско-турската война 1877/1878 г. С избухването на Руско-турската война, неспокойният дух на Адолф Колар го праща към войската на руския император, която се готви да пресече Дунав и да навлезе в Османската империя. Той се присъединява към нея и заедно с войниците пристига в новоосвободена България, а впоследствие с ген. Пьотр Алабин отива в София.

На 3 април 1879 г. Учредителното събрание във Велико Търново избира за столица на България София.

Самият град, притежавал красива природа, имал благоприятно гео-стратегическо разположение, но не отговарял на стандартите за столица. Представлявал западнало османско селище, кално, занемарено, разрушено от голямо земетресение, с население около 11 700 души, от които 6500 българи, 3500 евреи, 800 турци и 700 цигани.

Някои изказвания за града, какъвто е бил тогава:

„Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища…“ – така описва града роденият във Виена Константин Иречек, който пристига тук през зимата на 1879 г., а по-късно обобщава в дневника си: „София е българската Венеция, само че потънала в кал“.
Народният поет Иван Вазов описва в спомените си София така: „Цялата половина на София от конака на изток не съществуваше – това бяха празни места, бунища, бостани, стари къщурки, обкръжени с локви.“
Друг съвременник на тези времена описва София така: „Хубава, красива природа, ала всичко в най-първобитен вид. От източната страна, по Цариградското шосе, чак до Перловската река – турски гробища. Зад тях мера. На западната страна пак гробища – християнските. До тях – еврейските. Край реките Перловска и Владайска – бостани“.

По време на временното Руско управление след освобождението за губернатор на града е назначен Алабин и една от първите му задачи е да бъде изработен градоустройствен план.

Народното събрание приема решение със закон за тази дейност – проектирането да се реализира само от дипломирани лица. Затова в изграждането на Нова София и България в началните години след Освобождението се включват хиляди чужди специалисти, предимно от Австро-Унгария. Хора с образование, култура и ценности, някои припознали нашата родина като своя. Алабин кани първите дипломирани инженер архитекти, предимно от чешки произход, като Георги Прошек и Адолф Колар, които се познават от Букурещ. Адолф Колар е назначен на 4 май 1878 г. за „Градский архитектор“ (Градски архитект) на новата българска столица от Общинския съвет в София. Призован е да започне техническата си работа, за да се превърне мястото от ориенталско градче в истински европейски град.

През май-юни 1878 г. е натоварен „да изготви спешно нов план на града“, който представя през октомври 1878 г.

Скоро след това планът е одобрен от генерал-губернатора на Временното руско управление – Княз Дондуков-Корсаков. 37-годишният Колар посвещава целия си труд и талант, за да превърне завареното ориенталско селище с 3100 къщи и 20-тина джамии в модерен европейски град. Преди да започне със строителството обаче, първата му задача е да изчисти улиците на града, които са затрупани в кал. Паралелно с това той се заема и със събарянето на множество малки къщи, на мястото на които след това ще се появят големи здания.

Адолф Колар не се е страхувал да влиза в пряк конфликт с всеки, който му се противопоставя, в изпълнението на задачата.

По това време към него и неговата работа е имало огромна съпротива от гражданите на младата столица, които не желаели каквато и да е промяна и преустройство. Впрочем като че ли софиянци не са се променили чак толкова много и до днес, тъй като скачат на протест срещу всяко значимо развитие на София.
Няколко години по-късно в общинския бюджет са заложени 33 000 франка за не леката задача да се изготви „нов план на града, по който да се води новото направление на улиците“.

Със задачата отново се заема Колар.

Оттам нататък започва планът на чешкия архитект за превръщането на града в истинско европейско бижу.
Проектопланът е подготвен и изпратен за утвърждаване от княз Александър Батенберг. На следващата година в общинския бюджет са предвидени 47 700 лв. за технически персонал, а заплатата на главния инженер е определена на 18 000 лв. Това показва важността и значимостта на работата му. За сравнение, заплатата на кмета на София (по това време Иван Хаджиенев) е 9600 лв.

Адолф Колар заедно с Иржи (Георги) Прошек – архитект в общината в София (1879-1881 г., а до 1885 г. главен инженер на Дирекцията на обществените сгради) съставят първата частична кадастрална карта на софийския център.

Иржи Прошек води със себе си свои роднини – брат си Теодор (Богдан), братовчет му Йозеф Прошек и Вацлав Раубал (брат на жената на Иржи). Като урбанисти, Йозеф Прошек и Вацлав Раубал помагат на Адолф Колар за създаването на първия градоустройствен план на София, известен повече като Батенбергов, на името на княза.

На 3 януари 1880 г. градоустройственият план на София бил одобрен от министрите и княз Батенберг.

С него се утвърждава сегашната кръгова система на днешните централни столични булеварди „В. Левски“ , „П. Евтимий“, „Хр. Ботев“, „Сливница“ и „Волгоград“ (някога „Константин Стоилов“). Останалият в историята като „Батенбергов план на София“ бил типично американски – столицата е разделена на квадрати. През тях се промушват малки и тихи улици, а във всеки парцел има по 5-6, максимум до 10 къщи с дворчета.

С труд и талант арх. Адолф Колар започва историята на модерна европейска София.

Той успява да направи първата мащабна крачка за качествено нов тип градоустройство. Заснема съществуващото положение, изготвя план на града, предприема реконструкцията на централната му част и започва детайлно планиране на регулацията по квартали. Така за по-малко от 10 години той успява да заложи началото на европейския облик на София.

С помощта и на другите архитекти и инженери, българската столица изоставя източното си излъчване, напълно се променя и се превръща в една своеобразна „малка Виена“.

Плодът на усилията им е видим след тези десетина години и както отбелязва граф Робер дьо Бурбулон от свитата на Фердинанд: „София се превръща в хубав град… Широки улици, хубави къщи, магазини, кафенета… Гарата е великолепна, княжеската чакалня е бижу… София е неузнаваема, обхваната от строителна и разширителна треска.“
За това говорят и думите на английският писател Ратмел Уилсън, пропътувал цяла Европа, голяма част от Африка и Близкия Изток:
„Преди войните за София се говореше като за град, където се cрещат Изтока и Запада. Сега обаче този град се е така изменил, че Ангора, ако смята да се модернизира, трябва да взима пример от него, а Цариград е изостанал много назад. С други думи, аз приемам София като град, в който западът казва сбогом на Изтока.“

Около 2000 сгради са разрушени, за да може да се изпълни градоустрайствения план.

Това предизвикало доста бурна съпротива от населението на София тогава, по времето на деветия кмет на София Димитър Петков. Софиянци се противопоставяли на преустройството на града, на изграждането на правите улици и разрушаването на старите сгради.
Но държавата целенасочено полагала усилия за промяната и изграждането на София. Не само строителството, но и процесите в икономиката претърпяват буен растеж. От 11 700 население, градът бързо достига и надхвърля 100 000 души. Много от най-богатите фамилии от другите градове пристигат в София, за да участват в развитието на града. Законите са променени в защита на софийската индустрия. За 20-30 години София достига равнище на средно европейски град.
Паралелно с градоустройството и поставянето на чисти, широки и прави улици и изграждането на паркове, Адолф Колар се занимава и с проектирането на сгради.